Плажен курорт "Portabello"

Къщата ми все още беше в ремонт, за това отседнах в Плажен курорт "Portabello". Мястото ми се стори приятно, т.е. беше типичен плажен курорт - басейни и ... ами това е! Но хотелът беше скъп и същевременно невероятен. Румсервиз, безплатна телевизия, вечеря, плаж ... всичко, от което се нуждае човек, за да разпусне.
Седях в басейна, бях се потопила и затворила очи. Водата беше гореща и много приятна за релаксиране. Но така се бях отпуснала, че неусетно започнах да заспивам и да се потапям все повече и все повече, и все повече ...

Реших да се отбия за малко в плажният курорт, за да поплувам. По някаква причина нямах басейн в къщата си и все ми се струваше, че трябва да си построя един. Сега, платих на рецепцията и отидох до шезлонга. Оставих си работите и се съблякох. Скочих мигновено във водата и заплувах. По една време отворих очи, за да мога да вижда. Огледах се около себе си и случайно забелязах някакво момиче да потъва. Веднага се насочих към нея и я извадих.
Нямаше много хора, повечето бяха в закрития басейн, така че нямаше кой да ми помогне. Поех дълбоко въздух и - така! Дишане уста в уста. Нямаше друг начин. Забелязах как момичето запозна да се надига.
- Здравей! - промълвих аз. - Добре ли си?

- Да, така мисля! - казах аз и погледнах към човекът, който ме попита.
Учудих се къде се намирам. Не знех къде съм, защо съм тук и, по дяволите, не знаех коя съм!
- Ъ, какво правя тук? Ти кой си? - попитах аз.
- Орландо. Но не знам защо си тук - сигурно да поплуваш! - отвърна той и ме загърна с кърпата ми.
Не си спомнях мястото, но когато се голедах видях басейн, с малко хора. А, това беше хотел! Голям хотел! За бога, започнах да си спомням.
- А, ъ ,да! Спомних си! Аз съм Дженифър. - казах аз и се усмихнах.

В първият момент момичето явно не помнеше нищо, но после се посъвзе и си припомни името си.
- Аз съм Дженифър! - каза тя и се усмихна.
Аз също й се усмихнах и йподадох ръка, за да стане. Погледнах я по-добре. Тя беше много карсива. Сексапилна и невероятна. Късият й орязан бански седеше страхотно на тенът й. Косите й се разпиляваха по раменете й и се увиваха около презрамката.
- Сега, искаш ли да поплуваме? - попитах я аз и мигновено понечих да си противореча сам, но тя беше по-бърза от мен и каза:
- Добре, защо не?
Аз скочих във водата. Тя застана на ръба и се спя. Усетих някаква паника в очите й. Сякаш я беше страх да пристъпи по-напред.
- Не се бой! Аз ще те хвана! - казах аз и подадох ръце напред.

Не бях съвсем сигурна дали искам отново да вляза там и дали ще събера куража да го направя. Не бях сигурна. Но Орландо, очевидно забелязал несигурността ми, подаде ръце и ми каза да не се боя. В първият миг се поколебах, но после направих крачка назад и скочих! Стоях на дъното и не можех да изплувам на горе. Не беше виновна водата или каквото и да било там. Просто така трябваше да стане в първите 3 секунди. Но на мен ми се сториха цяла вечност. Тогава усетих някакви ръце около кръста си.
- Хей, добре ли си? - попита ме Орландо.
- Да, май се паникьосах! - казах аз и погледите ни се срещнаха.
За момент забравих всичко около мен - плажът, хората, новата ми фобия, това, което се случи преди малко. Докоснах мократа му коса и я отметнах назад. После го хванах и го прилепих към мен. Целунах го. Усетих как хватката му ставаше по-силна, сякаш отвръщаше на целувката ми. По една време го пусах. Божичко, какво бях направила! Бързо излязох от басейна, взех си нещата и побягнах към съблекалнята.

Трябва да призная, това момиче се целуваше страхотно. Беше много приятно и аз я притиснах още по-силно към себе си. По едно време тя се освободи от хватката ми и излезе от басейна. Гледах я, а после веднага излязох по нея. Но за съжаление тя успя да влезе в една от кабинките за преобличане преди да я настигна.
- Хей, отвори! - извиках аз, но от вътре не се чу и глас. - Хайде де, отвори! - отново нямаше реакция. - Ако не отвориш влизам направо! - казах аз, но тя пак не проговори.
Хванах дръжката, но разбрах, че е заключена. За това със все сила избутах вратата. Тя се отвори, аз влязох и я затворих. Май, обаче, не уцелих най-подходящият момент, защото тя тъкмо се преобличаше. Бързо взе кърпата и се прикри.
- Извинявай, но защо побягна така? - попитах аз и направих една крачка към нея.
- Ами, не знам. - каза тя и се поотпусна. - Мисля, че малко поприбързах с това, нали се сещаш!
- Защо? - казах аз и отново се приближих към нея, като този път незабелязано взех дрехите, които беше оставила на закачалката и ги хвърлих в другия край на кабинката. - Прибързано ли ти се струваше?
Хванах я за кръст и я подигнах във въздуха. Опрях я на стената и я целунах страстно.

В първият момент се опитах да го избутам, но без успех. Той ме беше хванал много здраво. За това се отпуснах и отвърнах на целувката му. Увих крака около него, пуснах кърпата на земята и го прегърнах. Целувахме се дълго, а после той ме пусна. Погледнах към него запъхтяна. В миг усетих, че съм по монокини. Опитах се да взема дрехите си и да се облека, но не ги намерих близо до мен. Бяха зад него.
- Ще ми подадеш ли блузата? - попитах аз и я посочих.
- Ела и си я вземи! - каза той и ми направи иронична усмивка.
Аз започнах лека да пристъпвам, а после се отдръпнах назад.
- Хайде да направим една игра! - каза той. - Всеки път щом вземеш някоя от дрехите си можеш да ми лепнеш шамар, а всеки път щом неуспяваш аз ще получавам целувка. Разбрахме ли се? - каза той и отвори ръце.
- Разбрахме се. - казах аз и продължих да го дебна.
Отскочих назад, после пак напред и после надясно. Стигнах до него и тръгнах наляво, но той ме хвана и отново ме дигна във въздуха.
- Сега ще получа ли целувка? - попита той и направо, без да съм му казала нещо от сорта на "Да" ме целуна.

Хванах я и я целунах. После я пуснах на земята и тя отново се отдалечи. Посегна отново да си вземе дрехите, но аз пак я хванах и я обърнах надолу с главата. Отново я целунах и я пуснах. После тя смени тактиката. Вече се приближаваше по-бавно, по-възбудащо. Разбрах мисълта й. Искаше да ме разконцентрира, за да спечели. Изненадващо как, но се получи. Тя си взе полата и аз трябваше да получа шамар.
- Добре, чакам! - казах аз и затворих очи.
Седях така 1-2 секунди, а после усетих устните й върху моите, ръцете и около кръстът ми. Хванах я и я отскубнах от мен.
- Искаш ли да отидем у нас? - казах аз.
- Добре, но изчакай да се преоблека. - каза тя и ме изкара от кабинката.
След малко беше готова. Качихме се в колата ми и тръгнахме към домът ми.