Бар "Коктейл"

Когато всичко свърши погледнах към Клайд. Погледите ни се срещнаха. Аз не можех да извърна очи. Не можех! Беше преклено красив. Прекалено съвършен. Каквото и да каза одеве, остана в миналото. Сега си мислех само за него. По едно време ми стана неловко и се изправих. Поутупах се и вдигнах глава. Наблизо имаше страхотен бар.
- Искаш ли да вървим към "Коктейл"? - попитах го аз.
- Добре! - каза той.
Тръгнахме по брега, вълните се плискаха в краката ми. Късата ми рокля се вееше. Аз отметнах косата си назад. Скоро стигнахме. Вътре не беше никак пълно, за това си казах, че днес ще е страхотно. Седнахме на една от масите и си поръчахме нещо за пиене.

Когато влезнахме се учудихме, че няма много хора. Бях свикнал да е пълно. Но явно събота беше почивен ден в пълния си смисъл. За едни почивен, за други работен. Несправедливо, но това беше каквото беше. И нямаше изгледи да се промени, така че или трябваше да го приемем или да сменим работата си. Тъй като второто бе невъзможно, бях принуден да се примиря.
Поръчахме си по нещо за пиене и аз се зачудих какво да я попитам. По пътя към бара никой нищо не казваше. Погледите ни се засякоха поне 20 пъти, но и думичка не излезе от устите ни. За някои това би се сторило неловко и може би за нея също, затова реших да подхвана някакъв разговор.
- Какво правиш попринцип събота вечер? - това беше първото, което ми дойде на ум.

- Събота вечер? Не знам. Ходя по баровете, снимам филми, гледам кино ... много неща. - изръсих аз флегматично и отпих от напитката си.
Бях си поръчала доста силен алкохол, с който явно щях да се напия и да направя някоя глупост, но не ми пукаше особено. Погледнах го още веднъж и се зчудих аз пък какво да го питам.
- Ти с какво се занимаваш? - попитах го аз.
- Собственик на ТВ шоу. - каза той.
В този миг ми просветна! ТОй беше от онези нахални журналисти, които само се чудеха как да изкопчат нещо за звездите. Помислих, че всичко станало до този момент беше само игра и лъжа. За това оставих настрани алкохола и си поръчах 100% портокалов сок. Промених ведрият си поглед и започнах д се държа хладно с него.

Изведнъж тя промени отношението. Даже и алкохола замени за сок. Брей, професията ми била страшна. Щях да го имам в предвид отсега нататък когато говорех с някой за подобни неща.
- Ако ти бях казал, че съм сериен убиец по-добре ли щеше да се почувстваш? - попитах я, избухвайки в смях. Очите й се разшириха от почуда. Май се очакваше да знам защо е тази промяна. Ооо, тя каза, че снима филми. Което директно я води в колонка актриси от Холивуд. И разбира се, ние понякога слагахме такива материали в предаването, но не бяхме клюкарски жълт вестник, така че не виждам за какво бе цялата тази паника.
- Аз съм изпълнителен продуцент. Не правя историите, а избирам между тях. - опитах се я успокоя.

Явно в този случай не си изиграх ролята много добре. Той разбра защо се промених така изведнъж и се опита да ме успокои.
- А аз ако ти кажа, че съм клошарка щеше ли сега да си с мен? - повдигнах перфектно уформената си вежда и се взярх в очите му.
Сега той беше този, който гледаше с недуомение. Но само отпи от питието си и се обърна към мен.
- Не, мисля, че дори тогава щях да съм тук с теб. - каза той и целенасочено се устреми към мен.
Помислих, че понечи да ме целуне и му залепих толкова силен шамар, че всички в бара се обърнаха към нас. Аз ги изгледах ядосано и те си продължиха всичко, което си правеха
- Ау! - простена Клайд.
Видях ужасно червено петно на бузата му и за миг ми стана много мъчно за него. Хванах у брадичката и завъртях лицето му към мен.
- Боже, много съжалявам! Не, не исках да стане така. Съжалявам. - казах аз и усетих как очите ми се пълнят със сълзи.

Докато говорехме отнякъде се появи оса и започна да кръжи над главата на Джесика. Аз понечих да я махна, но за моя голяма изненада, аз останах опареният.
- Какво по... - истинско чудо бе как не изхвърчах към кухнята. Брат ми много пъти ми е хвърлял по един бой когато сме били деца, но това беше все едно камила тръгва да ме напада. И най-интересното в историята бе, че аз просто се опитах да помогна. Едва ли щях да я доближа на повече от 10 метра сега.
Тя хвана брадичката ми, извъртайки лицето ми към своето. И нямаше просто как да не забележа сълзите в очите й. Беше започнала да се извинява. Отново и отново.
- Няма нищо. Добре съм. - махнах ръката от червеното и се ухилих. - Е, сега вече квит ли сме?

Боже, днес постъпих много глупаво! Не мога да повярвам, че го ударих толкова силно. Дори и да беше папарак.
- Божичко, ужасно е! Съжалявам! - казах аз и се обърнах на другата страна.
Беше ми мого неловко и просто исках да потъна в земята. Не занех какво да правя. Бях постъпила толкова зле с него. Сега вече всичко, което ми каза ми се упресни в главата. Спомних си думите му, как ме обиди и всичко което всъщност се случи. Но все още не му се сърдех. Бях твърде разстроена, за да го направя. По една време станах от дивана и се опитах бързо да си тръгна.

Докато се усетя нея вече я нямаше. Леле толкова ли се бе разстроила?!? Не го предполагах...
- Чакай! - викнах след нея. Бързо хванах якето си и тръгнах напред.
На вратата се бяха събрали много хора и ми отне известно време да мина покрай тях и да излезна навън. Не успях да видя на къде тръгна, но едва ли бе стигнала далеч. И сега беше времето да включа бягането от 9-ти клас. Тогава бях много добър. Почти недоловим, както казваше треньорът ни. Вярно, сега бях поизгубил тренинг, но се надявах късмета ми да се върне.
Обиколих няколко пъти бара, но не я видях. Явно бе по-бърза от мен... Дано пак да се видехме някой път. Беше приятна компания.

Днес след снимките решихме с моя любим Джейк Гомез да се почерпим в Бар Коктейл за това , че станахме гаджета. Броени часова преди купона на сестричката ми той ме зарадва с пръстен . Първоначално аз се зачервих , но после се оправих и приех пръстена . Пръстена беше толкова красив , че всички ослепяха . Той ми каза , че е толкова влюбен в мен , че не може и за миг да спре да ме гледа . Тогава започнахме да се целуваме , а след малко започнахме да танцуваме . Какво ли не си помислихме , че всичко това ще започне да се клюкари около хората , но въобще не ни интересуваше . Интересуваше ни само това да сме винаги заедно и НИКОГА да не се разделяме