Сутрешен блок "Разсъмване"

12 Юни 2011г.

Записах датата на големият правоъгълен лист пред мен и се облегнах назад в големия стол. Това беше най-неприятното в професията, а именно прослушванията. Всички се надпреварваха за мястото, но не защото харесваха работата, а просто им трябваше някаква работата. А защо ли не по телевизията?! Разбирах ги защо се записваха, но не виждаха ли, че нямат и капчица талант?! За това нещо се искаше нюх. Но не - всичко можеше да се работи стига да искаш, според тях.
Нямаше да се отчайвам! Кое бе най-лошото, което може да се случи?! Да спрат шоуто. Да затворят окончателно студиото. Май за друго не се сещах... каквото и да беше, сигурно щяха да са прави. Работата вече не вървеше толкова лесно. Затова ни трябваше промяна. Цялостна! Нещо по... мащабно!
Вътре на единият от диваните се бяха наредили около 15 човека, всички тук за прослушването. Щеше да е един наистина дълъг ден. Дано поне намерехме това, което ни трябваше. Съмнявах се, но нищо не се знаеше.
Първа пристъпи едно момиче, много официално облечено. Косата й бе прибрана на кок. Държеше в себе си лист. Явно щеше да се пробва за водещ. Изглеждаше ми представителна. Може и пък да ставаше... И точно тогава започна да говори. Повярвайте ми, не сте чували по-писклив глас. Хората, които щяха да ни гледат, щяха или да са в лудница, или да са си изгубили дистанционното. Беше ужасно!
- Може би, ако намаля звука на микрофона ще е по-добре. - обади се Джак до мен. Той бе мой помощник. Много добър при това. Може би и единственият тук, който си вършеше работата. И въпреки това, сега просто се опитваше да ме успокои. Това... нещо не можеше да се прикрие по никакъв начин.
Едва изчаках края, за да стана от мястото си и да я ескортирам до вратата.
След това се качи някакво момче. Беше на около 19-20. Изглеждаше ми малко непохватен. Защо ли?! Ами падна два три пъти от сцената, опитвайки се да нагласи ветропоказателите, които бе взел със себе си. На няколко пъти нещо изхвръкна от изобретението му към нас. Даже веднъж то уцели друго момиче от чакащите и се наложи да й се донесе лед за синината на окото. Но като цяло не беше зле. Говореше правилно и отчетливо. Беше забавен. Това, че всичко около него беше на земята само за две минути обаче не ми харесваше.
Накрая той сам се удари и реши, че ще дойде пак утре. Точно когато щях да го спра, казвайки му, че няма нужда да го прави, той вече бе изчезнал. Супер! Утре щях да го върна вече.
Следващият кандидат от притеснение повърна върху други две момичета и така аудиторията намаля. И другите бяха същата трагедия. Вече не знаех какво ще правим! Какво трябваше да се стори, че да дойде някой, който си разбира от работата?! Трябваше ни такъв човек. А не поредния клоун.
Обърнах се към Джак. И той ме изуми. Изглеждаше някак си странно весел.
- Какво ти има пък на теб?
- Знаеш ли кое е по-сладкото от шоколад? - погледна ме сериозно. - Амфетамини и опиати! - отвърна той тържествено и се облегна, смеейки се на стола си. Супер, сега имах и надрусан.
След още няколко кандидата реших да си тръгвам. И тъй иначе утре пак щях да дойда. Тогава щях да се разправям с другите. Сега вече нямах сили за това.